Потъвам в премълчани чернови.
Изписани с опакото на ръката.
Неизказаните истини напускат ме.
Пуснали се, по течението на реката.
Спомените в прах превърна,
една приятелка - Склероза.
За лятото, морето и прегръдка.
Кръв по следите на откъснатата роза.
Думи, сгушени във стих.
Образи, тела, души.
Върху черно-бял негатив
виждам запечатани любимите очи. ...