elmaz93 (Елмаз)
92 358
14 мая 2021 г., 07:28

Предизвестие 

  Поэзия » Другая
406 0 4

Вървя по улица позната


Посоката е ясна, цяла вечност


Загубила съм своята надежда


И малкото останала човечност

Забравих там и детската си същност


Във сградата със спомени пре-пълна


И тръгвайки от нея, уморена,


За сбогом, (може би), ще се обърна.
...

© Елмаз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Винаги ще се обръщаш! Миналото и спомените са част от сегашното Аз!
  • Харесах...
  • И сбогом да му кажеш
    то нощем в съня ти ще идва,
    ще влиза тихо, тихо ще присяда,
    защото надеждата никога не си отива!
  • Не си забравила и всичко в тебе
    си търси свое тайно измерение,
    надеждата е жадна в нас потребност,
    човещина дори от изречение
    лекува, ако искрено се каже,
    детето цяло е в тебе даже,
    че то ни пише и ни радваш всички
    благословена поетична птичко.
Предложения
: ??:??