Изкъпаха се четири кокошки.
На клон простряха се да съхнат.
Наперени и лъснати кат брошки,
очакваха съдбата си - сатъра.
Горките глупави кокошки.
Те толкоз горди бяха и надути,
че тяхна орисия беше - да кудкудякат
и да бъдат чути...
© Цветелина Иванова Все права защищены