Tilenus (Станислав Русев)
228 379
1 февр. 2015 г., 02:14  

Представа за живот 

  Поэзия
432 1 2

Малка и чиста, лъкатуши като вени.
Пред дребни камъчета съдбата си отбива.
Не ромоли, тя говори със кристали
и е цикличност неизмерима.

Поглеждам в нея, тя ме отразява.
Вечер истината ми излиза през очите.
Исках само да попитам, ако пресъхне
дали ще намалее драстично морето?

Кой ме доведе, при тази малка река?
Аз съм блато, тиня с жаби и комари.
Говоря на хората с дъх от блатен газ.
И много, много в мен са умрелите...


Може би споменът, че и аз някога бях млад?
Или пък грешките?

Каквото и да е, вече е късно.

© Станислав Русев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Неудобно ми е да коментирам написаното. Само ще кажа благодаря.
  • Харесва ми твоята мъжка и неподправена поетична искреност, Станиславе!
    Този сайт е заблатясал с отчайващи римушки и разбиранията на преобладаващата част от неговите членове са на светлинни години от истинската поезия. На този сив и блатен фон, творбите ти се отличават с оригиналност и живец. Ето и в този текст съзирам отлични находки:

    "Вечер истината ми излиза през очите
    Исках само да попитам, ако пресъхне
    дали ще намалее драстично морето?"

    или:

    "Малка и чиста, лъкатуши като вени.
    През дребни камъчета съдбата си отбива.
    Не ромоли, тя говори със кристали
    и е цикличност неизмерима."

    В точно такава образност, според мен, се крие истинската поезия, а не в розовите римувани бози. Чест ти прави, че вървиш по този труден път към нея. Тя е винаги един връх встрани от пътищата и пътеките оставени от мнозинството. Връх, на пръв поглед уродлив, но веднъж съзреш ли го, той те дарява завинаги с истинската естетика.

    Поздравявам те за хубавото стихотворение и ти пожелавам да не се отклоняваш от избраната траектория на словото. Тя е вярната!
Предложения
: ??:??