Представа за живот

1.02.2015 г., 2:14 ч. 2015-02-01T02:31:47+02:00

Поезия

431 1 2

Малка и чиста, лъкатуши като вени.
Пред дребни камъчета съдбата си отбива.
Не ромоли, тя говори със кристали
и е цикличност неизмерима.

Поглеждам в нея, тя ме отразява.
Вечер истината ми излиза през очите.
Исках само да попитам, ако пресъхне
дали ще намалее драстично морето?

Кой ме доведе, при тази малка река?
Аз съм блато, тиня с жаби и комари.
Говоря на хората с дъх от блатен газ.
И много, много в мен са умрелите...

Може би споменът, че и аз някога бях млад?
Или пък грешките?

Каквото и да е, вече е късно.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Tilenus (Станислав Русев)

2015-02-01T22:54:07+02:00

Неудобно ми е да коментирам написаното. Само ще кажа благодаря.
vega666 (Младен Мисана)

2015-02-01T10:03:39+02:00

Харесва ми твоята мъжка и неподправена поетична искреност, Станиславе!
Този сайт е заблатясал с отчайващи римушки и разбиранията на преобладаващата част от неговите членове са на светлинни години от истинската поезия. На този сив и блатен фон, творбите ти се отличават с оригиналност и живец. Ето и в този текст съзирам отлични находки:

"Вечер истината ми излиза през очите
Исках само да попитам, ако пресъхне
дали ще намалее драстично морето?"

или:

"Малка и чиста, лъкатуши като вени.
През дребни камъчета съдбата си отбива.
Не ромоли, тя говори със кристали
и е цикличност неизмерима."

В точно такава образност, според мен, се крие истинската поезия, а не в розовите римувани бози. Чест ти прави, че вървиш по този труден път към нея. Тя е винаги един връх встрани от пътищата и пътеките оставени от мнозинството. Връх, на пръв поглед уродлив, но веднъж съзреш ли го, той те дарява завинаги с истинската естетика.

Поздравявам те за хубавото стихотворение и ти пожелавам да не се отклоняваш от избраната траектория на словото. Тя е вярната!