Обикна ли, забравям как се казвам!
Забравям срам, свенливост и задръжки...
Не ям, не спя, дори не забелязвам
света край мен.
Раздавам се. По мъжки.
Такава съм. Направо се погубвам
в стремежа си да бъда най-добрата.
Най-лудата, в която си се влюбвал!
Мехлем за болка. Радост за душата.
Способна съм, без много да му мисля,
самия рай в краката ти да сложа.
И нищо вече няма да ти липсва... ...