fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
10 ene 2013, 12:52

Предупреждение 

  Poesía » De amor
1161 0 10

Обикна ли, забравям как се казвам!
Забравям срам, свенливост и задръжки...
Не ям, не спя, дори не забелязвам
света край мен.
                         Раздавам се. По мъжки.

 

Такава съм. Направо се погубвам
в стремежа си да бъда най-добрата.
Най-лудата, в която си се влюбвал!
Мехлем за болка. Радост за душата.

 

Способна съм, без много да му мисля,
самия рай в краката ти да сложа.
И нищо вече няма да ти липсва...
Блажено ще потръпва твойта кожа.

 

Да, вярно е. Готова съм на всичко -
да страдам, да те моля, да заплача...
Покорно да се свия като птичка,
усетила ръцете на палача.

 

Презреш ли ме обаче - да се пазиш!
Разбиеш ли сърцето ми - горко ти!
Така ще отмъстя, че да забравиш -
навярно ще ти трябват сто живота.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??