От всеки взех по нещо в сърцето
и дадох по нещо от мен.
Дори да звучи тъй нелепо
прозрях всеки поглед и ден.

Пресявах  отпор и сърдечност,
прелиствах каприз и кураж.
Докосвах  и злоба и нежност,
но пазих прилежния страж.

Търпях безсърдечни протести,
запалени с важност слова,
а тези безпочвени вести
сковаха една свобода.

Успях да преглътна сълзата
и гордо да вдигна глава,
защото гласът на съдбата
изрича заветни слова...