Anterez
72 317
23 окт. 2019 г., 17:47

Преглътната тъга 

  Поэзия » Другая
412 1 3

Заключваме се. Скриваме ключа
в сандък захвърлен в океана.
Затваряме очи, мълчим,
сърцето ни е рана.
Вървим. Ръцете ни в юмруци
са стиснали сподавен стон.
Емоциите като птици
отлитат, търсейки подслон.
Вали напевно, сякаш плаче.
Спокойно капките броим.
В пороя взорът ни вторачен
тъгата бавно ще стопи.
Ще дойде ден - ще се усмихнем.
Ще махнем плавно със ръка.
В душата ни ще се завихри
поредната божествена игра.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??