23 oct 2019, 17:47

Преглътната тъга 

  Poesía » Otra
435 1 3

Заключваме се. Скриваме ключа
в сандък захвърлен в океана.
Затваряме очи, мълчим,
сърцето ни е рана.
Вървим. Ръцете ни в юмруци
са стиснали сподавен стон.
Емоциите като птици
отлитат, търсейки подслон.
Вали напевно, сякаш плаче.
Спокойно капките броим.
В пороя взорът ни вторачен
тъгата бавно ще стопи.
Ще дойде ден - ще се усмихнем.
Ще махнем плавно със ръка.
В душата ни ще се завихри
поредната божествена игра.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??