13 мар. 2008 г., 19:38

Прегръдка на нощта 

  Поэзия
1052 0 7
 

Мълчание, злокобна тишина.

В ушите ми отеква мракът.

И още по-злокобен отпреди,

застила  в мен пустинни самоти.

 

В моменти на настъпилите тъмноти

свистенето на тишината мъчи,

спомените са още по-жестоки,

дълбините още по-дълбоки.

 

Нощта, посивяла, отново ме прегръща.

Мракът пак останал ми е верен.

Тишината - винаги една и съща.

Шумът й - разярен, неравноделен.

© Дида Тенева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??