13.03.2008 г., 19:38 ч.

Прегръдка на нощта 

  Поезия
1135 0 7
Мълчание, злокобна тишина.
В ушите ми отеква мракът.
И още по-злокобен отпреди,
застила в мен пустинни самоти.
В моменти на настъпилите тъмноти
свистенето на тишината мъчи,
спомените са още по-жестоки,
дълбините още по-дълбоки.
Нощта, посивяла, отново ме прегръща.
Мракът пак останал ми е верен.
Тишината - винаги една и съща.
Шумът й - разярен, неравноделен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дида Тенева Всички права запазени

Предложения
: ??:??