Прегърнах ангел ! Беличко перо
отрони се от нежното крило,
в сърцето ми се вля сълзица чиста
на истинската обич, тъй лъчиста.
Прегърнах ангел, а душата ми запя,
сияние от чувства разноцветни я заля.
Поникнаха отново човешките пера.
Изстреля се високо вярата –изгря звезда.
Прегърнах ангел и далече от полята,
изпълнили се с егоизма, суетата,
танцувахме чрез чистотата на децата,
лудувахме и в смях, мечтаехме из тишината. ...