Прегърнах те... с очи
Видях те във съня си. Отдалече.
Но в гръб походката познах.
Разтупано сърцето ми отсече:
"Затичай се! Извикай го без страх!
Сигнал му дай, че има те, че тук си,
че жива си. Да, сложен е светът,
но щом съдбата среща ви, то значи
дарява знак и шанс за сетен път."
Изслушах си сърцето търпеливо,
но с` сила на насочена стрела
заби се болката до кръв, на живо,
във спомените общи задълба.
И хукна мисълта необуздана,
същински вихър през пустинна степ.
Настигна те. Душата ти прихвана
с молба една, да полети до теб.
Не знам дали ме чу, дали усети,
/зад ъгъла забързано се скри/.
А аз, скалистото безмълвно цвете,
останах... и прегърнах те с очи.
© Таня Мезева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Развълнува ме, Таня, чудесно е!
-
Прекрасно е, Таня!
-
И тук те поздравявам, Таня, за хубавата творба! Бъди! Поздрави от мен и хубав ден!
-
Благодаря ви, момичета и момчета!
-
Тази прегръдка казва всичко! Поздрави, Таня!
-
Усещането, докато за сетен път го чета, е неземно... Сякаш видях как мислите хукнаха след този...човек. Цяла прелест...
-
Много, много е чувствено! Тъжно, изпълнено с болка!
-
Харесах
-
Хубаво е! Поздрав, Таня!
-
"А аз,скалистото безмълвно цвете,
останах...и прегърнах те с очи."
Усетих! -
Прекрасно е...! Отива в любими.
"Не знам дали ме чу, дали усети,
/зад ъгъла забързано се скри/.
А аз, скалистото безмълвно цвете,
останах... и прегърнах те с очи." -
Хубаво!
-
Очи докоснахме едва – съвсем отблизо,
ала видяното неосъзнал – отминах,
преди сърцето ми с неистов гърч възкликне...
То бе замлъкнало от толкова години.
По дяволите правила и етикеция!
Да бях поспрял... изтичал подир нея;
да ѝ прошепна – там, в прииждащата вечер:
Познах Ви! – По това, което в мен е...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
!