28 jun 2016, 9:56

Прегърнах те... с очи 

  Poesía » De amor
582 2 14

Видях те във съня си. Отдалече.
Но в гръб походката познах. 
Разтупано сърцето ми отсече: 
"Затичай се! Извикай го без страх!
Сигнал му дай, че има те, че тук си, 
че жива си. Да, сложен е светът, 
но щом съдбата среща ви, то значи 
дарява знак и шанс за сетен път."
Изслушах си сърцето търпеливо, 
но с` сила на насочена стрела 
заби се болката до кръв, на живо, 
във спомените общи задълба.
И хукна мисълта необуздана, 
същински вихър през пустинна степ. 
Настигна те. Душата ти прихвана 
с молба една, да полети до теб.
Не знам дали ме чу, дали усети, 
/зад ъгъла забързано се скри/. 
А аз, скалистото безмълвно цвете,
останах... и прегърнах те с очи.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??