Когато в летаргия народът заспива

и ценностите си морални затрива,

когато баби ровят в кофите за боклука,

а на властта за народа не и пука

и бедните едва свързват двата края,

аз се възмущавам и туй не трая,

народе, проблемите ти аз зная

и за съдбата ти тежка не нехая,

но, уви, не зная какво да сторя,

не мога сам системата да боря

и слепци с очи явно още те водят...

Погледни, не знаят накъде ходят,

насочват те към пропаст неволно,

но ти сляпо ги следваш доброволно.

Водата ти даже взимат, та да са богати,

а ти, уви, отново във властта ги прати.

Ако искаш да сполучиш, да те има -

овласти който малко от теб ще взима!

Нередностите виждаш, но мълчиш,

стресни се ти и недей вече да спиш!