29 авг. 2013 г., 12:28

Прекръстен 

  Поэзия
672 0 1

Като мъртва кожа те олющвам,

свалям те от тялото си вече,

смятам с друго име да те кръстя,

от днес си Спомен тъй далечен.

Спомене, ти беше мимолетен,

но вечността във мене си остави

и забрави с тебе да я вземеш,

тъй както някога и мен забрави...

© Радост Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вечността във мене си остана. Много ми хареса!
Предложения
: ??:??