Прав път уж, а се мержелее,
мрачина в безкрай се лее.
Всички дадености си приел,
много заблуди си разбил.
Залез, изгарящо те посреща,
със изповед те изпраща,
с озарение осезаемо,
с прозрение опрощаемо.
С конец, равнини начертани,
зелени, навсякъде простряни,
от сутрин до залез целувани,
вземи си от тях думи, неиздумани!