18 jul 2007, 9:07

ПРЕЛЮДИЯ ОТ ДУМИ 

  Poesía
525 0 4
Прав път уж, а се мержелее,
мрачина в безкрай се лее.
Всички дадености си приел,
много заблуди си разбил.
Залез, изгарящо те посреща,
със изповед те изпраща,
с озарение осезаемо,
с прозрение опрощаемо.
С конец, равнини начертани,
зелени, навсякъде простряни,
от сутрин до залез целувани,
вземи си от тях думи, неиздумани!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??