Преображение*
Все още Лятото вилнее
над опустелите нивя,
но вече Слънчогледът зрее
склонил към Слънцето глава.
И знам, че Есента е близо
и всичко ще преобрази:
от хълма вятърът ще слиза
повлякъл облаци с мъгли...
Едно Предчувствие неясно
необяснимо ще трепти
когато Залезът угасва
и трепват първите звезди...
А песента и на щурците
по- силна ще е във нощта,
по- ярки ще са и звездите
изгреяли във Есента...
Все още бисерна, росата
ще се превръща на слана
и ще попарва тя цветята-
дървета, храсти и трева...
И мълнии ще се търкалят
по черни облаци със гръм,
и трудно ще се вижда Краят
на всеки път поел навън...
Но бягащите Хоризонти
щом минеш с Вятърът отвъд
ще чакаш: Бог да ти напомни,
че си изминал своя Път!..
... А още: ще си тръгнат птиците
(и те усещат Есента!)
и ще накацат пак по жиците
преди да полетят в ята...
И тях инстинкта ги повежда
(далеч са топлите страни!)
и в ятото им е надеждата-
не биха стигнали сами!..
Но тук ще си останат враните,
врабчетата, а може би
и някой щъркел сам, от раните
си в невъзможност да лети...
И Вятърът остава тука,
а с него си оставам аз:
той- със желание да духа,
аз- в плен на лудата му Страст...
Но всеки плод ще се налива
на Слънцето със Сладостта
и всяка преорана нива
ще мисли пак за зрелостта...
От натежалите лозници
ще се разлива самоток
и малки дрождеви мушици
ще плуват в гроздовия сок...
Ще става гроздето на вино
и в стари бъчви ще кипи...
Ще зреят черните капини
по слоговете в тия дни...
В утъпканите коловози
Животът някак ще върви,
но прецъфтяващите рози
ще бъдат повече с бодли...
И Времето ще се разтяга,
и пак денят ще се скъси,
а Любовта ще се отлага
и все капани ще гласи,
но само Времето е вечно
(така е подреден Света!),
а всичко друго е обречено,
включително и Любовта!..
... А и Страстта не трае дълго:
и от Душите с ураган
тя Самотата в Миг изтръгва,
но после пак я връща там!..
Ще бъдат нощите студени,
ще бъде нужна Топлина,
мъжете дълго разделени
ще закопняват за дома...
А вечер гледайки звездите
и потрепервайки от студ
ще търсят в спомени жените-
отдавна вече в други скут...
И кой леглото ще им стопли
във мрачна и студена нощ,
когато Вятърът със вопли
ще гони звездият разкош!..
... Момичета от летни вечери
ще идват, като в хубав сън,
но чувствата ще са обречени
да зъзнат под звездите вън...
... А е възможно в тиха вечер,
ей тъй, под ярките звезди
и да се влюбим, ала вече
Страстта ще липсва може би!..
И ще обичаме със Разума,
и със Душата, без Плътта,
макар с Желания запазени
в погромите над Любовта,
принудени да осъзнаем,
че красотата на Мига,
не е в това да е безкраен:
а безразсъден и сега!..
06.08.2011. д-р Коста Качев
*6-ти август:Преображение Господне по
православния календар. Според народната
метеорология от тоя ден насетне времето
се преобразява и започва есента.
© Коста Качев Все права защищены