Преображение*

Все още Лятото вилнее

над опустелите нивя,

но вече Слънчогледът зрее

склонил към Слънцето глава.

И знам, че Есента е близо

и всичко ще преобрази:

от хълма вятърът ще слиза

повлякъл облаци с мъгли...

Едно Предчувствие неясно

необяснимо ще трепти

когато Залезът угасва

и трепват първите звезди...

А песента и на щурците

по- силна ще е във нощта,

по- ярки ще са и звездите

изгреяли във Есента...

Все още бисерна, росата

ще се превръща на слана

и ще попарва тя цветята-

дървета, храсти и трева...

И мълнии ще се търкалят

по черни облаци със гръм,

и трудно ще се вижда Краят

на всеки път поел навън...

Но бягащите Хоризонти

щом минеш с Вятърът отвъд

ще чакаш: Бог да ти напомни,

че си изминал своя Път!..

... А още: ще си тръгнат птиците

(и те усещат Есента!)

и ще накацат пак по жиците

преди да полетят в ята...

И тях инстинкта ги повежда

(далеч са топлите страни!)

и в ятото им е надеждата-

не биха стигнали сами!..

Но тук ще си останат враните,

врабчетата, а може би

и някой щъркел сам, от раните

си в невъзможност да лети...

И Вятърът остава тука,

а с него си оставам аз:

той- със желание да духа,

аз- в плен на лудата му Страст...

Но всеки плод ще се налива

на Слънцето със Сладостта

и всяка преорана нива

ще мисли пак за зрелостта...

От натежалите лозници

ще се разлива самоток

и малки дрождеви мушици

ще плуват в гроздовия сок...

Ще става гроздето на вино

и в стари бъчви ще кипи...

Ще зреят черните капини

по слоговете в тия дни...

В утъпканите коловози

Животът някак ще върви,

но прецъфтяващите рози

ще бъдат повече с бодли...

И Времето ще се разтяга,

и пак денят ще се скъси,

а Любовта ще се отлага

и все капани ще гласи,

но само Времето е вечно

(така е подреден Света!),

а всичко друго е обречено,

включително и Любовта!..

... А и Страстта не трае дълго:

и от Душите с ураган

тя Самотата в Миг изтръгва,

но после пак я връща там!..

Ще бъдат нощите студени,

ще бъде нужна Топлина,

мъжете дълго разделени

ще закопняват за дома...

А вечер гледайки звездите

и потрепервайки от студ

ще търсят в спомени жените-

отдавна вече в други скут...

И кой леглото ще им стопли

във мрачна и студена нощ,

когато Вятърът със вопли

ще гони звездият разкош!..

... Момичета от летни вечери

ще идват, като в хубав сън,

но чувствата ще са обречени

да зъзнат под звездите вън...

... А е възможно в тиха вечер,

ей тъй, под ярките звезди

и да се влюбим, ала вече

Страстта ще липсва може би!..

И ще обичаме със Разума,

и със Душата, без Плътта,

макар с Желания запазени

в погромите над Любовта,

принудени да осъзнаем,

че красотата на Мига,

не е в това да е безкраен:

а безразсъден и сега!..

06.08.2011. д-р Коста Качев

*6-ти август:Преображение Господне по

православния календар. Според народната

метеорология от тоя ден насетне времето

се преобразява и започва есента.