18 нояб. 2017 г., 14:39

Препускане 

  Поэзия » Другая
393 2 4

Давай живот!

Аз съм в твойта колесница -

аз пепеляшка или царица!
Оставаш ме да вярвам,

че съм кочияша,

и ми завързваш очите -

да се не изплаша.

Ти командваш парада!
Дий животе! Така ми се пада!

Има време, ще се науча

да споделям със тебе

всяка обич не случена.

В чужди небета да не се рея...

Всяка пропаст си има и мост -

ти го знаеш къде е!

Дий животе!
Някой ден все ще седна до тебе,

ще размахам с все сила камшика...

Миг преди от света слънчогледен

Господ с обич да ме повика...

© Слава Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса! Аплодисменти, Слава!
  • благодаря Младен, Маргарита
  • Върхът! Аз имам подобно по смисъл. Не съм го пускала, но мякой ден....
  • Философска лирика, която въздейства върху емициите и интелекта. Стилна и изящно поднесена поезия. Припомни ми за стиха на Анри Мишо "Моят живот", но тук размишленията за живота са от поднесени от друг ракурс.
Предложения
: ??:??