12 сент. 2010 г., 12:07
Капки дъждовни,
мигове съдбовни.
Сърце кървящо,
от болка крещящо...
Феникс със омайни криле,
а от пепелта - ново сърце.
Светлина мека, озаряваща,
смъртта тихо призоваваща.
Бебешки плач във стаята кънти,
душата се изпълва от детските мечти.
Споменът за миналото вече го няма,
а тук е единствено милувката на мама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация