Капки дъждовни,
мигове съдбовни.
Сърце кървящо,
от болка крещящо...
Феникс със омайни криле,
а от пепелта - ново сърце.
Светлина мека, озаряваща,
смъртта тихо призоваваща.
Бебешки плач във стаята кънти,
душата се изпълва от детските мечти.
Споменът за миналото вече го няма,
а тук е единствено милувката на мама...
© Марин Маринов Всички права запазени