19 мар. 2008 г., 07:25
преродена
Не плача вече с нарисувания дъжд,
не заслепява ме невидимото слънце.
А стъпвам в себе си, по залез, не веднъж,
за да полея посятото от тебе зрънце.
И другото от мене си забравих.
Скрих го в махагоновия скрин.
Твърде дълго във мъглата се забавих.
Стопих се в нея като дим.
От греховете ми безгрешни рухнах.
От стъпките във локви тиня, кал.
И олекнах адски много, вятърът ме духна.
Отхвърляйки нелепо всичко, дето си ми дал.
Туширах всяка страст и всяка лудост.
Изгоних пленените си в тебе дни.
Помръкнах от изкуствената другост.
Наранена от тъй реалните мечти.
не заслепява ме невидимото слънце.
А стъпвам в себе си, по залез, не веднъж,
за да полея посятото от тебе зрънце.
И другото от мене си забравих.
Скрих го в махагоновия скрин.
Твърде дълго във мъглата се забавих.
Стопих се в нея като дим.
От греховете ми безгрешни рухнах.
От стъпките във локви тиня, кал.
И олекнах адски много, вятърът ме духна.
Отхвърляйки нелепо всичко, дето си ми дал.
Туширах всяка страст и всяка лудост.
Изгоних пленените си в тебе дни.
Помръкнах от изкуствената другост.
Наранена от тъй реалните мечти.
© Свобода Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
За жалост е останало незабелязано,но ми допада идеята
Браво:>
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
