преродена

19.03.2008 г., 7:25 ч.

Поезия

458 0 1

Не плача вече с нарисувания дъжд,
не заслепява ме невидимото слънце.
А стъпвам в себе си, по залез, не веднъж,
за да полея посятото от тебе зрънце.

И другото от мене си забравих.
Скрих го в махагоновия скрин.
Твърде дълго във мъглата се забавих.
Стопих се в нея като дим.

От греховете ми безгрешни рухнах.
От стъпките във локви тиня, кал.
И олекнах адски много, вятърът ме духна.
Отхвърляйки нелепо всичко, дето си ми дал.

Туширах всяка страст и всяка лудост.
Изгоних пленените си в тебе дни.
Помръкнах от изкуствената другост.
Наранена от тъй реалните мечти.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

^l^ (Нежното Ласо)

2008-03-21T18:42:03+02:00

За жалост е останало незабелязано,но ми допада идеятаБраво:>