Животът си превърнах в равносметка
на мойте побеляващи години,
по улея на времето изтекли -
към кръста със фамилното ми име...
И въпреки умората на дните,
в които преживявал съм съдбата,
аз никога и никой не попитах -
лекуват ли се болките в душата...
Разбира се - присъщата ми скромност,
позната на кого ли още не,
от костите - до гладния ми мозък,
съвсем не бе храната за поет... ...