Превърна ме в мрак
Заглеждаш се в погледа ми празен
и сякаш ровиш в моята душа.
Боли те, ала търсиш знаци,
останали следи от любовта.
Очакваше душата ми да е пустиня,
замръзнала от твоя студ.
Пося не нежност, а бодили,
превърна я в черен кръстопът.
Когато я докоснеше с пръсти,
от нея винаги течеше кръв.
А ти отпиваше с отровни устни,
жаден бе за крехката й плът.
А сега я виждаш променена,
поела пътя си към нов живот.
Страхуваш се...! Боли те, че е окрилена...
Ти знаеш...!!! Друг я прероди с любов.
© Христина Георгиева Все права защищены