Превърна ме в мрак

Заглеждаш се в погледа ми празен

и сякаш ровиш в моята душа.

Боли те, ала търсиш знаци,

останали следи от любовта.

Очакваше душата ми да е пустиня,

замръзнала от твоя студ.

Пося не нежност, а бодили,

превърна я в черен кръстопът.

Когато я докоснеше с пръсти,

от нея винаги течеше кръв.

А ти отпиваше с отровни устни,

жаден бе за крехката й плът.

А сега я виждаш променена,

поела пътя си към нов живот.

Страхуваш се...! Боли те, че е окрилена...

Ти знаеш...!!! Друг я прероди с любов.