portishead (Милен Пеев)
48 164
11 июл. 2010 г., 08:33

През кожата 

  Поэзия » Любовная
1059 0 4

Обичам да събличам  дрехите ти през кожата,

през душата ти и през Вселената,

в която се пречупваш в другия край на огледало -

закачило се нарочно между пръстите ти някъде пак там,

където конецът се е оплел във възел  и без байпас -

то вече прониква като стар локомотив в изгубения тунел на живота... Надълбоко от другата страна на ада

изтръгнал погледа на една  разярена  усмивка -

заобиколила през рая,  отблъснала  всичко,

преди  отворената рана, поглъщаща като Дракон

ехото на една родена в раковина роза... 

© Милен Пеев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, Стеляна!
    Благодаря ти!
  • страшен стих... препрочетох го!!!
  • Във всеки един споделен ден... Изненади изгарят пространствата между сърцата ни...
  • Обичам да ме събличаш безкрайно с поглед и да нахлуваш бездънно нежно в дущата ми, като утринен планински полъх.....Обичам да гледаш отражението ми в огледалото и да усещаш желанията ми. Обичам усмихнато и подканящо да ти кимам вземаща от ръцете ти всекидневната роза.....Обичам всеки твой жест, който винаги ме прави невероятно щастлива....Обичам изненадите ти...Обичам теб самия....
Предложения
: ??:??