Обичам да събличам дрехите ти през кожата,
през душата ти и през Вселената,
в която се пречупваш в другия край на огледало -
закачило се нарочно между пръстите ти някъде пак там,
където конецът се е оплел във възел и без байпас -
то вече прониква като стар локомотив в изгубения тунел на живота... Надълбоко от другата страна на ада
изтръгнал погледа на една разярена усмивка -
заобиколила през рая, отблъснала всичко,
преди отворената рана, поглъщаща като Дракон
ехото на една родена в раковина роза...