През прозореца на влака IV

8 февр. 2011 г., 15:00

Поэзия » Другая

435 0 2

Понякога минавам с влака през Искърското дефиле. И всеки път очите ме болят от хубостта му, душата ми пее, а думите сами се подреждат в главата ми. Всеки път откривам нещо ново, различно и все по-красиво.

Не мога да се наситя на това пътуване...

Малко сняг, разпилян по земята,

в опит за малко невинност.

Измръзналата усмивка на небесата,

мамеща, малко ехидна.

Червени скали - зимна въздишка -

януарска и нереална.

На реката вледенената нишка,

призрачно-бяла, красиво-фатална.

В безмълвието носталгично

внезапно ме стисва за гушата

тръпчивият дим. Усещане идилично

за живи коминчета, кротко пушещи.

През прозореца на влака IV

Свързани произведения

Комментарии

Предложения