8 feb 2011, 15:00

През прозореца на влака IV 

  Poesía » Otra
434 0 2

Понякога минавам с влака през Искърското дефиле. И всеки път очите ме болят от хубостта му, душата ми пее, а думите сами се подреждат в главата ми. Всеки път откривам нещо ново, различно и все по-красиво.

Не мога да се наситя на това пътуване...

 

Малко сняг, разпилян по земята,

в опит за малко невинност.

Измръзналата  усмивка на небесата,

мамеща, малко ехидна.

 

Червени скали - зимна въздишка -

януарска и нереална.

На реката вледенената нишка,

призрачно-бяла, красиво-фатална.

 

В безмълвието носталгично

внезапно ме стисва за гушата

тръпчивият дим. Усещане идилично

за живи коминчета, кротко  пушещи.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??