18 февр. 2013 г., 00:27

Презимували 

  Поэзия » Другая
735 0 9

Надеждата ми презимува,

стаена тихо в снеговете.

А после радостно изплува

в окото на внезапно цвете.

 

И страховете презимуваха -

сънливи, рошави, сърдити.

На недоволни се преструваха,

на топло в спомените скрити.

 

А оптимизмът ококорен,

свит на кравайче презимува.

Той бе послушен и покорен –

престанал бе да съществува.

 

Но любовта ми недоносена,

уви, да се спаси не дръзна.

С мечти увита нескопосано,

не презимува... а замръзна.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??