18 feb 2013, 0:27

Презимували 

  Poesía » Otra
736 0 9

Надеждата ми презимува,

стаена тихо в снеговете.

А после радостно изплува

в окото на внезапно цвете.

 

И страховете презимуваха -

сънливи, рошави, сърдити.

На недоволни се преструваха,

на топло в спомените скрити.

 

А оптимизмът ококорен,

свит на кравайче презимува.

Той бе послушен и покорен –

престанал бе да съществува.

 

Но любовта ми недоносена,

уви, да се спаси не дръзна.

С мечти увита нескопосано,

не презимува... а замръзна.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??