Презрение
Невежество, ти брат на злото и
майка на мизерията черна,
о, колко хора носят ти теглото,
а колко ли от тях са твоя орда верна!
Пусни човека, отивай си далече още днеска,
пусни си челюстите злобни от плътта му,
с какво ще го спечелиш, махай се,
проклета да е природата ти зверска!
Е, ти имаш право, служиш си на някои,
които чернят се със кръв човешка?
Душите, сърцата не можеш да отнемеш,
които винаги стремят се към прогреса!
© Лукан Луканов Все права защищены