Щом изваля и последната нежност, миг преди съмване,
щом уморени косите ми със дъха ти спрат да флиртуват,
щом и луната ревнува, щом дъгата среднощно се сбъдне,
значи си тук. Значи живея. Значи за кратко наяве сънувам.
Щом тъгата ми пие мартини на плажа и за вечер изчезне,
щом бентове срутва кръвта ми, а вятър отвее моите мисли,
щом неусетно се губя в ръцете ти – най-топлите бездни,
значи си тук. И си близо. Толкова близо, че вече ми липсваш.