4 jun 2012, 9:41

Причинно-следствена връзка 

  Poesía » Otra
722 0 6

Щом изваля и последната нежност, миг преди съмване,

щом уморени косите ми със дъха ти спрат да флиртуват,

щом и луната ревнува, щом дъгата среднощно се сбъдне,

значи си тук. Значи живея. Значи за кратко наяве сънувам.

 

Щом тъгата ми пие мартини на плажа и за вечер изчезне,

щом бентове срутва кръвта ми, а вятър отвее моите мисли,

щом неусетно се губя в ръцете ти – най-топлите бездни,

значи си тук. И си близо. Толкова близо, че вече ми липсваш.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??