Всички спят, но някой вдига врява вънка.
Бърди се протяга и с прозявка звънка
скача да отвори портата безшумно.
Тръгва сам към двора, но дали е умно?
Сврака заядлива с малък кърт се бори.
Клюнът ѝ излива птичи яд, бърбори,
че краде нахално нейните богатства.
- Ти, евентуално, знаеш ли, приятел,
с колко труд събирам бляскави бижута?
Даже не разбираш тази страст прочута,
а сега посягаш нещо да ми вземеш.
И – не се засягай! – по-добре да дремеш
някъде в земята. Мисля – тъй е редно!
С Бърди и змията слуша извънредно
свраката свидлива как го назидава.
После се извива, тихо приближава
и дори готова в битка е да влиза.
Идва коте ново, Чарли вън излиза,
чул че нещо става този любопитко.
Джакомо тогава с неизпрана ризка
припва през тревата – зрелища обича.
Той от трите братя с дарба е комична.
Свраката, видяла дружните юнаци,
стрелва се стремглаво в близките шубраци.
Къртът е зарязал плячката от днеска.
В дупката си влязъл, се тресе от треска.
Даже и змията бързичко изчезва.
А денят намята слънчево извезал
светла пелерина и за миг притихва.
В нашата дружина смях лудешки прихва.
Сузи от вратата сънено наднича,
търси си децата мама, че обича
все да са наблизо, за да е спокойна.
Вижда ги, облизва устната си долна
и ги вика вкъщи всички за закуска.
Джаки е намръщен, гърлен звук изпуска,
но след брат си тръгва, явно недоволен.
Иска да е първи приключенец волен.
Майка им показва как се мият гурли.
- Хайде, че наказвам! Има ли нечули?
Всичко си изяждат тримата юнаци,
после си приглаждат дългите мустаци
или ги разресват с лапа като гребен.
Сузи пак ги стресва с думи заповедни:
- Днес ще ви науча как да се катерим.
Може да се случи горе да намерим
къщичка на птици или друго нещо,
дето за вечеря става. Аз се сещам
татко как ловеше даже пеперуди.
Много бърз той беше, още му се чудя!
Трите ѝ дечица тръгват пак в колона
като ученици. Майката на клона
до земя проточен ноктите забива.
Почва да ги точи, а след туй щастлива
мята се стремглаво и се покатерва.
Някъде отляво птица потреперва
и с крилата крие малките в гнездото.
- Остави ги, ние сити сме, защото
ядохме закуска! - Чарли я подсеща.
Бърди свива гушка и молба гореща
в тъжните очички бликва към Сузана.
- Нека тези птички живи да останат!
Майка им ги слуша и недоумява:
уж са непослушни, що ли днес им става?
Птицата тревожна крие си децата.
- Не, не е възможно котките в гората
за храна да идат и да се отказват! -
с майчина обида Сузи ги наказва.
Слиза от дървото и сама си тръгва.
Сърди се, защото малкият ѝ Бърди
също днес подкрепя двамата си братя.
Поглед не отлепя, чоплейки кората
на дървото, дето беше се качила.
По принуда взета, сякаш е насила,
вече я тревожи нейната постъпка.
Знае, че не може без ловджийска тръпка
и, че ще поискат тя да ги нахрани.
После пак ще пискат, глад като ги хване.
Но в децата свои милост тя съзира,
кривва след завоя и не се нервира
нашата Сузана, вече е щастлива.
Нещо друго става, но това отива
в приказката чудна, дето ще разкажа
утре, щом си буден. Че и още даже!
Следва:....
© Мария Панайотова Все права защищены
Палавите котета с финес
ще представят нови заигралки.
Почвам пак да пиша пред екран
с любопитен поглед в мене взрян
приказки за три душици малки.💥