Всички спят, но някой вдига врява вънка.
Бърди се протяга и с прозявка звънка
скача да отвори портата безшумно.
Тръгва сам към двора, но дали е умно?
Сврака заядлива с малък кърт се бори.
Клюнът ѝ излива птичи яд, бърбори,
че краде нахално нейните богатства.
- Ти, евентуално, знаеш ли, приятел,
с колко труд събирам бляскави бижута?
Даже не разбираш тази страст прочута,
а сега посягаш нещо да ми вземеш.
И – не се засягай! – по-добре да дремеш ...