Всичко ми е още... някак нереално...
като приказно-красив... вълшебен сън...
до полунощ принцеса бях... със рокля бална...
Пепеляшка съм отново... след дванайсетия звън...
За принца копнея... с който нежно танцувах...
изпиват ме още... тия лудо-зелени очи...
За него сърцето ми... страстно жадува...
с него са пълни... всички мои мечти...
Мисля си... дали ще ме потърси и намери...
Питам се... дали и той безумно ме обича...
Дали... с обувката крака ще ми премери...
и отново да прегърне... своето момиче...
© Вяра Енева Все права защищены