Всичко ми е още... някак нереално...

като приказно-красив... вълшебен сън...

до полунощ принцеса бях... със рокля бална...

Пепеляшка съм отново... след дванайсетия звън...

За принца копнея... с който нежно танцувах...

изпиват ме още... тия лудо-зелени очи...

За него сърцето ми... страстно жадува...

с него са пълни... всички мои мечти...

Мисля си... дали ще ме потърси и намери...

Питам се... дали и той безумно ме обича...

Дали... с обувката крака ще ми премери...

и отново да прегърне... своето момиче...