Снежец се сипе през прозореца...
Разказва приказка за „Лека нощ!”
Прекрасна, влюбена история.
Забравям, че денят бе... лош...
Не чувам, как нашепва Вятърът –
„Момиче, спри!
Заспи!
Снегът си търси аудитория
за да разказва приказни мечти!
Помни! Животът не е приказка!
И не е розов сериал...
Момиче...”
Тук затихна Вятърът...
Нима и той от приказката е заспал?
А той - снегът се сипе през прозореца.
Разказва приказка за „Лека нощ!”
Прекрасна влюбена история...
Настана вече полунощ...
Приказката ще остане в здрача,
там, при Луната и нощта.
Аз утре пак ще гоня някоя задача...
Но ще си мисля за Снега.
© Ирен Все права защищены