Приказка за Любовта...
Кажѝ, кажѝ бедний ми рибарю
знаеш ли мрежи да плетеш...
Млад рибар изкърпва стара мрежа
нейде на един далечен бряг,
палава девойка го заглежда –
тайно му подава страстен знак...
Слънцето към залез наклонява,
вятър блъска вихрено вълни,
над брега полека свечерява
плахо трепват първите звезди...
Пламват в мрака по брега огньове,
влажните дървета в тях димят,
а в нощта рибарите отново
се надлъгват докато заспят...
... Две очи пробляснали във мрака
момъкът подмамили натам,
гдето хубавицата го чака
с дар божествен, щедро обещан...
От звездите музика вълшебна
сипела се нежно над нощта,
а до сутринта като легенда
щяла да остане Любовта...
Щяло край огньовете разпалени
да разказват как дори рибар
може от Съдбата да е га́лен
на страстта в безумния олтар...
... А жената вихрено раздала
любовта си на един рибар,
щяла да получи на раздяла:
Цялото море, с единствен фар...
... Сменяли местата си звездите,
ритъмът – вълните в самота,
вятърът на пориви сърдити –
като бродник виел из нощта...
24.07.2016.
© Коста Качев Все права защищены