28 nov 2019, 0:47

Приказка за Любовта... 

  Poesía » De amor, Otra
836 0 1

 

Приказка за Любовта...

 

                   Кажѝ, кажѝ  бедний ми рибарю

                   знаеш ли мрежи да плетеш...

 

Млад рибар изкърпва стара мрежа

нейде на един далечен бряг,

палава девойка го заглежда

тайно му подава страстен знак...

 

Слънцето към залез наклонява,

вятър блъска вихрено вълни,

над брега полека свечерява

плахо трепват първите звезди...

 

Пламват в мрака по брега огньове,

влажните дървета в тях димят,

а в нощта рибарите отново

се надлъгват докато заспят...

 

... Две очи пробляснали във мрака

момъкът подмамили натам,

гдето хубавицата го чака

с дар божествен, щедро обещан...

 

От звездите музика вълшебна

сипела се нежно над нощта,

а до сутринта като легенда

щяла да остане Любовта...

 

Щяло край огньовете разпалени

да разказват как дори рибар

може от Съдбата да е га́лен

на страстта в безумния олтар...

 

... А жената вихрено раздала

любовта си на един рибар,

щяла да получи на раздяла:

Цялото море, с единствен фар...

 

... Сменяли местата си звездите,

ритъмът  вълните в самота,

вятърът на пориви сърдити

като бродник виел из нощта...

 

24.07.2016.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??