И ето – приказката свърши...
Финал и проза... нищо лично.
И вярата във мене се прекърши
за годините ми някак нетипично.
Корицата, след страница последна,
окъсана и стара легна в скута.
Над очилата тъжно ме погледна
и издъхна само след минута.
В прозорците и тъмно, и студено,
в унисон с отлитналата зима…
С чело в стъклото запотено
надничам вън дали те има?… ...