19.05.2012 г., 2:06 ч.

Приказката свърши 

  Поезия » Любовна
598 0 0
И ето – приказката свърши...
Финал и проза... нищо лично.
И вярата във мене се прекърши
за годините ми някак нетипично.
Корицата, след страница последна,
окъсана и стара легна в скута.
Над очилата тъжно ме погледна
и издъхна само след минута.
В прозорците и тъмно, и студено,
в унисон с отлитналата зима…
С чело в стъклото запотено
надничам вън дали те има?… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Цветанова Всички права запазени

Предложения
: ??:??