Започнах да се уморявам вече,
от всички тия недокоснати звезди,
да тръпна в очакване на принцове - спасители,
които да заплитат в косите ми лъчи.
Които в късчета от доблест да завиват
всяко обещание или прищявка
и да ми напомнят до болезненост,
че съм красива, истинска и страстна.
И в теб така неистово се припознах,
а колко змея не уби за мене,
дори когато ти крещях, че ме е страх,
ме караше да плувам, давейки се в безвремие. 
Е, да, спасяваш ме понякога,
но никога не е достатъчно мистично,
и вместо да ме возиш на летящите килимчета,
ме пускаш боса и пеша в нищото.

Но може и ти да се съмняваш, че съм истинска принцеса,
и приказката ни в този случай съвсем си гони края,
но да знаеш, съм готова в много тикви още да се возя,
докато ти успееш да си оседлаеш еднорога.