Започнах да се уморявам вече,
от всички тия недокоснати звезди,
да тръпна в очакване на принцове - спасители,
които да заплитат в косите ми лъчи.
Които в късчета от доблест да завиват
всяко обещание или прищявка
и да ми напомнят до болезненост,
че съм красива, истинска и страстна.
И в теб така неистово се припознах,
а колко змея не уби за мене,
дори когато ти крещях, че ме е страх,
ме караше да плувам, давейки се в безвремие. ...