6 авг. 2017 г., 09:40

Природа 

  Поэзия
1157 4 14
Във вълшебния утринен миг,
птичка, дребна като кутре,
вкуси капчица цветен нектар,
достатъчен да не умре.
И заслави слънцето с възторг!
Щастлива, разпери криле…
Така ù завидях, о, Боже!
Че мен не стига и море…
за едничка усмивка поне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Все права защищены

Предложения
: ??:??